Местни избори 2019 – червените мечти за София

mestni izbori

Лидерът на БСП в столицата обяви две потенциални имена за кмет, но крие поне още две. Кои са те и какви са вътрешнопартийните игри

Когато е ясно, че успехът в някоя кампания е почти невъзможен, няма много варианти – може да се заложи на отчаян екстравагантен ход или на ирационалното убеждение, че нещата ще се наредят от само себе си, защото колелото се върти. Третият избор е да се използва ситуацията за разчистване на сметки. В случая с местните избори в София през 2019 г. БСП засега избира първата опция.

Социалистите започват плахо и отрано. Въпреки че вотът ще е през октомври – след година и половина, БСП започва първи стъпки отсега, за да се избегнат традиционните упреци, че решава кои ще са кандидатите в последния момент и има проблем с убеждаването на избирателите, че победата е възможна. За София това е особено фатално, защото от десетилетия те не са водеща политическа сила, опозиция са и в управлението на държавата и е ясно, че не могат да разчитат единствено на партийна дисциплина – трябват подходящи личности за кмет и съветници и умна кампания.

Преди десетина дни председателят на градската организация на БСП Калоян Паргов лансира чрез в. “24 часа” две имена – на бившия общински съветник в София, а сега депутат, Георги Свиленски и на народния представител, която обаче не е член на партията – Елена Йончева. “На този етап външната кандидатура се очертава като по-успешна”, оцени дори столичният лидер на червените. И двамата по-скоро не са сериозна номинация. “Капитал” научи, че в ръкава социалистите крият още поне две имена – на председателя на АБВ Константин Проданов и на омбудсмана Мая Манолова.
Коментарите на активисти на партията, депутати и районни шефове започват с уговорката, че все още е рано да се определя кандидатът, както и че по традиция всичко се решава в последния момент. Повечето припомнят, че през 2015 г. въпреки многобройните номинации накрая изборът беше сведен до социолога Михаил Мирчев, депутата Георги Кадиев, за когото това щеше да е трета кампания за кмет на София, и бившия общински съветник Гергана Алексова. БСП посочи Мирчев, а Кадиев се яви от името на коалиция “Сердика” (АБВ, “Български социалдемократи”). В резултат социалистите имат най-малката група общински съветници от 1989 г. досега – едва седем души. За социолога гласуваха малко над 33 000 души, а за листата – над 37 000 души, т.е. личността не донесе нищо над партийната подкрепа, напротив. “Сердика” получи 13 000 гласа за листата, а Кадиев – над 23 000 гласа.

Калоян Паргов на този етап също се застрахова – според него част от потенциалните кандидати за кмет са с по-богат политически опит, други с по-малък, “но пък догодина това може да бъде преценено като по-подходящо съобразно политическата ситуация тогава”.

Да задушим конкурента с прегръдка

Георги Свиленски отрече с него да е говорено за евентуалното му участие на изборите в София. Същото твърди и Елена Йончева. “Намирате ме в Хасково, не сме го обсъждали. Трябва да махнем организираната престъпна група от управлението на България, всичко друго е второстепенно”, коментира тя за “Капитал”. Колеги на двамата разказаха, че те не се чувстват поласкани от споменаването им, напротив. Някои дори заподозряха, че имената им се пускат в публичното пространство, за да привлекат атаки от опонентите, а “истинските” варианти да се запазят в тайна. Други стигнаха до анализа, че и Свиленски, и Йончева са от любимците на Нинова, а Паргов не е сред най-тесния й кръг.

Идеята на по-дългия списък с кандидати на теория изглежда логична – когато наближат изборите, да се избере този, който има най-подходящ профил съобразно основния съперник, да се прецени кога трябва да започне кампанията, ако човекът не е сравнително разпознаваем, да се прецени експертността му. Екстравагантните ходове с Проданов и Манолова биха имали и още една цел – гласовете на избирателите да не се разпиляват, от една страна, а от друга, да се привлекат хора и извън тясното ядро на левицата. През 2015 г. например по време на вътрешно проучване в хода на кампанията социалистите се обаждали на членове из столичния квартал “Младост” с въпроса: “Знаете ли кой е кандидатът ни за кмет?” Получавали шокиращи отговори, неведнъж – “Георги Кадиев”, който тогава играел за лявата алтернатива.

Това обаче е и причина, поради която на “Позитано” 20 “имат големи резерви” за името на Константин Проданов – объркването сред избирателите. В ръководството на БСП нямали нищо против симпатичния 40-годишен политик финансист, работил десет години в Токио в инвестиционна банка, син на дългогодишния директор на Института по философия на БАН и любим червен лектор проф. Васил Проданов. Освен това той бил срещу плоския данък, имал сходни позиции с тези на БСП и за ролята на държавата в икономиката. Не е затворен в левичарския образ – беше и на протестите в защита на Пирин. Но в централата на БСП не могат да приемат сенките на Румен Петков и Георги Първанов зад него, защото “още много ги слуша”, преценяват и че няма как да прокарат кандидатурата му в градската организация, която по устав трябва да я одобри. “Освен ако Корнелия Нинова не дойде да го наложи, но доколкото я познавам, няма да го направи”, коментира депутат. Отношенията между БСП и АБВ са смразени след лятото на 2016 г., когато лидерът на социалистите прекрати без предупреждение съюза им за президентските избори.

Въпреки това Калоян Паргов, който е и част от Изпълнителното бюро на БСП, два пъти присъства на общи форуми с участието на Проданов, за които инициативата идва от социалистите. Една от срещите беше в централата на столичната организация на ул. “Леге” 10 с районния партиен актив на “Средец”. Председателят на АБВ беше и на митинга срещу сделката за ЧЕЗ под прозорците на Министерския съвет, въпреки че отклонил поканата да се качи на трибуната. Третата среща – в район “Оборище”, където членува самата Нинова, обаче била провалена след обаждане към червения актив, че провеждането й би било равносилно на предателство.

“От вас чувам за възможното ми номиниране”, смя се Проданов по телефона. Според него е напълно невъзможно и нереалистично, защото, доколкото знае, има решение на Изпълнителното бюро, което забранява връзки с АБВ. “Не разбирам защо не търсят партньор, защо мислят, че като са сами вляво, това им носи успех. Следващите им избори ще са фатални за опасността да тръгнат по пътя на френските социалдемократи например”, твърди той.

Три големи центъра на влияние

Включването на Мая Манолова на този етап изглежда като сензация. През октомври 2019 г. обаче тя ще е в края на петгодишния си мандат като обществен защитник. По закон има право на още един, но трябва да бъде избрана от Народното събрание. През 2015 г. тя получи подкрепата на ГЕРБ, нищо не пречи и през 2020 г. да стане така, доколкото тя избягва преките конфронтации с управляващите. Но пък не се знае дали тогава те няма да имат други планове за поста, още повече че не е в техен интерес да “отглеждат” политик с висок рейтинг заради ореола на закрилник на пострадалите.

“Имаме три големи центъра, за които трябва да намерим начин да обединят влиянието си – БСП, омбудсманът и президентството”, смятат на “Позитано” 20 сега. От страна на БСП това означа Нинова да преглътне неприязънта си към Манолова. Двете са с влошени отношения отново заради президентските избори през 2016 г., когато лидерът на социалистите неофициално чрез няколко канала за вътрешнопартиен натиск предотврати кандидатурата на омбудсмана. Успехът на Румен Радев временно затвори всички язви, които Нинова направи тогава. Привържениците на идеята “Мая Манолова – кандидат за кмет на София” казват, че лидерът на БСП не е харесвала и Илиана Йотова, но се съгласила да стане част от кандидатпрезидентската двойка. Има и още нещо – пускането на настоящия омбудсман в една обречена битка за София би разклатило силно позициите й да атакува председателския пост на Корнелия Нинова в БСП, каквито амбиции най-вероятно Манолова има.

Каквито и хитри стратегии да прилагат социалистите обаче, резултатите им от последните местни избори са далече от тези на победителя. Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) спечели на първи тур с 238 500 гласа (втори беше кандидатът на Реформаторския блок Вили Лилков с 38 113 гласа). От днешна гледна точка това е непостижимо висока летва, освен ако не се сбъднат конспиративните теории на част от обитателите на “Позитано” 20 за рязка смяна на политическата обстановка, защото казват – “готвим избори през септември”. Този септември.

Източник: Capital.bg